Психотерапевтични упражнения
Психотерапевтични упражнения с цел подготовката на заекващото дете от 10 до 12 годишна възраст за нормална речева активност в логопедичния кабинет и извън него
Съдържание:
I. Физиологичен механизъм на заекването
II. Психотерапевтични упражнения
I. Физиологичен механизъм на заекването
Заекването е нарушение на естествения поток на речта. Нарушаването на нормалните индукционни отношения между кората и подкорието, превъзбуждането на подкорието, излизането му в неподчинение на кората, на главния мозък представлява един от механизмите на заекването. Този механизъм е много сложен и го разглеждаме в общ вид. Заекването не е локално речево разстройство, а представлява обща невроза, на фона на която възниква речевата непълноценност.
Механизмът на заекването се характеризира и с нарушение в развитието и взаимодействието между I-ва и II-ра сигнална система.
Двигателната страна на речта е функция на I-ва сигнална система.
Мисловната страна на речта, нейното съдържание е функция на II-ра сигнална система.
Когато правилното взаимодействие между I-ва и II-ра сигнална система е нарушено се наблюдават явления на задържане, паузи и повторения при говорене.
Лечението на заекването се провежда в три главни посоки:
- Логопедическо обучение
- Психотерапия
- Медикаментозно лечение.
II. Психотерапевтични упражнения
Най-важният момент в работата със заекващото дете е предварителната психотерапевтична подготвка за нормално речево участие в корекционния процес, умело воден от логопеда.
Психотерапията включва музикотерапия, игротерапия, имаготерапя, арттерапия, автогенен тренинг и други. Чрез тях се създава обстановка, в която заекващият се отпуска, излага свободно своите мисли, коментира, взема отношение по темата, която се обсъжда. Тук се използва метода на сравняване.
В началото на корекционния етап се прави запис на речта на заекващия и в края на този период на преодоляване на заекването.
Усилието, волята, отговорността на заекващото дете са изключително големи.Сравнявайки началния етап, в който заекването е много силно, с крайния резултат на коригирана, нормална реч, заекващото дете е много гордо от себе си, чувства се пълноценно и има самочувствие.
1. Музикотерапия
От древни времена музиката като вокално или инструментално изпълнение е действала стимулиращо и лечебно на човека.
В последните години музиката е обект на научни изследвания. Търсят се методи за рационалното й внедряване в медицината, производството, обществото, училището.
Музикотерапията бива активна и пасивна. Пасивната форма е слушане на подбрана за целта музика с или без предварителен инструктаж.
Музиката въздейства благотворно, създава спокойна терапевтична атмосфера и подготвя терен за логопедически тренировки и психотерапевтично повлияване. Всевки логопедичен сеанс трябва да започва с подходяща релаксираща и в същото време мобизираща мелодия.
Примерно упражнение за пасивна форма на музикотерапията:
Слушайки музикалната творба „Мечтание“ от Шуман със затворени очи да се представят-лятна привечер, залез, песента на щурците и т.н.
Логопедът изисква да отворят очи и да разкажат какво са видели заекващите слушайки тази музика със затворени очи.
Активната музикотерапия е най-подходяща за лечение на заекването. Обикновено се започва с хорово пеене. След опознаване и след създаване на добри контакти и постигане на добро хорово изпълнение се започват проби за индивидуални изяви: даване на тон, запяване, солово изпълнение.
Освен груповото въздействие върху всеки участник, чрез пеенето се спомага за изработването и затвърдяването на правилно говорно дишане, усвоява се усет за ритмичност и такт, които са необходими за провеждане на логопедичното обучение.
Примерно упражнение за активна музикотерапия:
В началото, за да се избегнат спазми, се изпълняват мелодии само с една гласна, а по-късно-с гласните от целия текст, като съгласните не се произнасят.
Едва след това се преминава към изпълнение на песента с целия текст. Песента „Бяла спретната къщурка“ е добър пример.
Пеенето се провежда с тактуване, движения на ръцете и краката, може в танцова стъпка. Танцовата игра е особен вид несловесна връзка между хората, обединява ги, съгласува техните движения. Чрез танца заекващите постигат и затвърждават ритмика и координация.
Музикалните творби се избират съобразно етапа на работа със заекващите. В началото те са по-известни, леки, мелодични, а по-късно стават по-сложни, по-динамични.
Съвременните електронни средства помагат на заекващите деца.
Необходимо е детето да има слушалки и да слуша релаксираща музика, да пее заедно с изпълнителя на песента-тихо, а после по-силно.
По този начин достига до положителна емоция, да самочувствието, че е пълноценен като човек и изпитва желание за изява пре другите.
2. Игротерапия
Основното, което трябва да се знае е че при играта вниманието е насочено повече към спазването на правилата, а не толкова към говор, което емоционално облекчава заекващите.
Почти винаги се играе в групи под формата на контакти с определено ролево поведение на всеки играч.
Игрите подпомагат заучаването и тренирането на говорни правила и създават условия за изграждане на правилен говор. Те водят до непринудена реч.
Примерно упражнение:
Разговор по телефона на тема „Цирк“ – диалог между две деца. Целта е да се постави тема, която ще отключи емоцията у заекващото дете и спомняйки си за преживяното да мисли какво ще разкаже, а не как ще го произнесе.
Игрите в електронното пространство са много и различни по теми. Заекващите деца обичат електронните игри. Тук спокойно могат да говорят с героя или да коментират неговото поведение.
Препоръка: Не бива да се разрешава на заекващото дете да играе игра, която разкрива насилие, жестокост и травмира психиката му.
3. Имаготерапия
При разказване на интересни случки разказвачът ги преживява отново в момента на разказването и в една или друга степен се слива с героя на случката. И.Е.Волперт умело използва това свойство на човешката личност и създава нов метод за личностни корекции чрез възпроизвеждане на образи, наречен имаготерапия. Имаготерапията се провежда групово. Започва се с разказ на преживени случки с цел да се определи типът нервна система, интелект и усетът за сценичност на всеки участник. Избира се интересно, съвременно литературно произведение с подходящи герои, разделя се на части. Всеки от групата прочита и наизустява отделен пасаж, тренира се и го разказва пред всички с необходимата емоционалност, като се вживява в образа на героя. Колкото по изразително е разказването, толкова по-успешна е терапията. Разказвачите се сменят през 5 минути. При добро овладяване на разказването част от епизодите се сценират, а най-добрия играе като диктор.
Едва след това се преминава към сюжетно-ролеви игри: сценки, като се търси подходяща роля за всеки „артист“. Не се изисква професионално майсторство, а емоционално изпълнение и самоконтрол.
По време на играта не се поправят допуснати грешки. След играта всеки заекващ сам дава оценка на играта си.
4. Арттерапия
Арттерапията е самостоятелно занимание. Заекващият работи индивидуално на фона на нежна музика. Рисува по дадена тема. Задължително изискване е музиката да бъде съобразена с темата.
Примерно упражнение:
Под съпровод на класическа музика“Годишните времена “ на Вивалди -„Пролет“- да нарисуват картина с такива тонове, която да изрази радостта им. Едно от децата рисува поляна с цветя и слънце, друго свело сини, жълти, розови и зелени петна.
Не е необходимо да се изисква от децата да рисуват непременно фигури. Важни са цветовете. Те са показател за емоционалния свят на детето.
Арттерапията помага на заекващото дете да бъде себе си, да бъде непринудено, естествено, да покаже какво чувства.
5. Автогенен тренинг
На базата на задълбочено изучаване на учението на йогите и хиптнозата през 1932 г. Именитият немски психотерапевт Шилц създава нов метод в психотерапията, наречен от него автогенен трнинг, който бързо получава широко разпространение и през 1959 г. става обект на разглеждане на Световния конгрес на психиатрите в Монреал. Интересът към него е свъразн с големите възможности, които този метод разкрива за повишена саморегулация на соматичните и психични функции.
Практически автогенния тренинг е самовнушение, провеждано в състояние на, при което е премахнато и намалено до минимум мускулното напрежение и е понижен съдовия тонус. При автогенния тренинг заекващият е активен съучастник в оздравителния процес.
Най-удобна поза за провеждане на автогенния тренинг е легнал на гръб с ръце, отпуснати встрани от тялото. Прави се и седнало положение. Сяда се удобно на стол или кресло, без да се усеща напрежение. Ръцете се поставят на коленете така, че да допират капачките с пръстите. Главата се навежда леко напред. Очите са затворени. Това е позата на кочияш. Премахват се всички възможни причини, довеждащи до разсейване и отвличане на вниманието. Съсредоточава се само върху съдържанието на на формулите, които се тренират.
Преди започване на сеансите трниращите трябва да имат усета за мускулно напрежение и мускулно отпускане. За целта се правят предварителни упражнения, като се стягат всички мускули на краката, ръцете и тялото и постепенно се разпущат. Добива се усет за отпускане на мускулатурата, за снемане на мускулното напрежение.
Шулц предлага да се тренират следните шест формули:
- „Дясната ми ръка е натежала“,
- „Дясната ми ръка е затоплена „,
- „Сърцето ми бие спокойно и силно“,
- „Аз дишам съвършено спокойно“,
- „Слънчевият сплит излъчва топлина“,
- „Усещам прохлада на челото“.
Най-напред се тренира първата формула до пълно усвояване. При първите сеанси логопедът, който води автогенния трнинг на групата, произнася формулата с тих, монотонен глас, а трениращите се я повтарят наум след него. Формулата се казва 6-15 пъти. Вниманието се концентрира върху съдържанието на формулата и се проследява отпускането. Автогенният тренинг изисква добра организация и голямо умение от страна на логопеда, за да преодолее неувереността, явяваща се понякога в първите сеанси.
Упражненията за овладяване на формулите на автогенния тренинг започват още след постъпване на заекващите, продължават по време на целия курс, а след това, ако е възможно, и в амбулаторни условия след завършване на курса. Никога не бива да се започва с трениране на нова формула, докато не се усвои напълно предишната.
Примерни упражнения за автогенен тренинг
При трениране да се има пред вид, че цифрата, поставена в скоби след всяка формула, означава числото пъти за повтаряне. Тренировките се извършват три пъти дневно. Желателно е всяка формула да се усвоява за три дни. При невъзможност това време се удължава, но никога не се започва следващата формула, преди да е усвоена предната. Трите точки означават пауза.
1. Дясната ми ръка натежава
Упражнение А: Аз съм спокоен(1). Дясната ми ръка натежава, натежава в рамото …Натежава в лакътя…натежават пръстите…(15). Аз съм спокоен…(1). Бодър съм и ставам(1).
Упражнение Б: Аз съм спокоен(1). Дясната ми ръка натежава (6). Аз съм спокоен (1). Лявата ми ръка натежава, натежава в рамото …в лакътя …натежават пръстите (15). Аз съм спокоен …(1). Аз винаги съм смел(15). Аз съм спокоен …(1) Вече съм бодър и ставам(1).
Упражнение В: Аз съм спокоен…(1). Дясната ми ръка е натежала (6) . Лявата ми ръка натежава (6). Аз съм спокоен…(1). Десният ми крак натежава…натежава бедрото…коляното…натежават пръстите(15). Аз съм спокоен…(1). Аз съм винаги смел(6). Пред познати и непознати съм спокоен и смел(15). Аз съм спокоен…(1). Вече съм бодър и ставам(1).
Упражнение Г:. Аз съм спокоен…(1).Ръцете са ми натежали…(6). Аз съм спокоен…(1). Десният ми крак е натежал(6). Аз съм спокоен…(1). Левият ми крак натежава…Натежава бедрото…коляното…Натежават пръстите(15). Аз съм спокоен…(1). Смел съм пред познати и непознати(6)Аз съм спокоен…(1). Навсякъде и пред всички говоря бавно и правилно(15). Аз съм спокоен…(1) .Бодър съм и ставам(1).
2. Дясната ми ръка е затоплена
Упражнение А: Аз съм спокоен…(1). Ръцете ми са натежали…(6). Аз съм спокоен…(1). Краката ми са натежали…(6). Аз съм спокоен …(1). Дясната ми ръка е затоплена…затопля се в рамото…в лакътя…в пръстите(15). Аз съм спокоен…(1). Смел съм пред познати и непознати и навсякъде говоря правилно(6). Аз съм спокоен(1). Бодър съм и ставам(1).
Упражнение Б:Аз съм сполокен…(1). Ръцете ми са натежали…краката ми са натежали…(6). Аз съм спокоен…(1). Дясната ми ръка е затоплена…(6). Аз съм спокоен…(1) Лявата ми ръка е затоплена…затопля се в рамото…в лакътя…затоплят се пръстите…(15). Аз съм спокоен…(1). Навсякъде говоря правилно и смело…(6). Аз съм спокоен…(1). Бодър съм и ставам(1). Краката ми са
Упражнение В:Аз съм спокоен…(1). Ръцете и краката ми са натежали…(6). Аз съм спокоен…(1). Лявата ми ръка е затоплена …дясната ми ръка е затоплена…(6). Аз съм спокоен…(1). Краката ми са затоплени…затоплят се бедрата…колената…затоплят се пръстите…(15). Аз сън спокоен…(1). Говоря смело, правилно и уверено навсякъде…(6). Аз съм спокоен…(1). Бодър съм и ставам(1).
3. Сърцето ми бие спокойно и силно
Аз съм спокоен…(1). Ръцете и краката ми са натежали…(6). Аз съм спокоен…(1). Ръцете и краката ми са затоплени…(6)Аз съм спокоен…(1). Сърцето ми бие спокойно и силно…(15). Навсякъде говоря смело и уверено…(6). Аз съм спокоен…(1). Бодър съм и ставам(1).
4. Аз дишам съвършено спокойно
Аз съм спокоен…1. Ръцете и краката ми са натежали…затоплени…6.Аз съм спокоен…1.Сърцето ми бие спокойно и силно…6. Аз съм спокоен…1. Дишам съвършено спокойно…15.Аз съм спокоен…1. Навсякъде говоря смело…6. Аз съм спокоен…1. Чувствам как правилно протичат мислите ми, когато говоря…15. Аз съм спокоен…1. Бодър съм и ствам(1).
5. Чувствам затопляне в слънчевия сплит
Аз съм спокоен…(1). Усещам тежест и затопляне на ръцете…краката…тялото…(6). Аз съм спокоен…(1). Дишам съвършено спокойно…(6). Аз съм спокоен…(1). Усещам затопляне под лъжичката и в корема…(15). Аз съм спокоен…(1). Навсякъде говоря спокойно и смело…(6). При говорене гледам събеседника си в очите…(15). Аз съм спокоен…(1). Бодър съм и ставам(1).
6. Челото ми е охладняло
Аз съм спокоен…(1). Усещам натежаване и затопляне на крайниците и тялото…(6). Аз съм спокоен…(1).Сърцето ми бие спокойно и силно….(6). Аз съм спокоен…(1). Дишам съвършено спокойно…(6). Аз съм спокоен…(1). Усещам затопляне в корема…(6). Аз съм спокоен…(1). Усещам прохлада на челото…(15). Аз съм спокоен…(1).Навсякъде говоря смело и без страх…(6). Аз съм спокоен…(1).Винаги гледам събеседника си в очите…(6). Аз съм спокоен…(1). Бодър съм и ставам(1).
Психотерапевтичните упражнения са подготвителен етап. Подготвят заекващото дете да се включи спокойно и активно в речевата работа. Помагат му да повярва в своите възможности, да има самочувствие на нормално говорвщ човек.
Изготвил: Завеждащ логопедичен кабинет
Елена Борисова Дойчинова
СОУ“Св.Софроний Врачански“