Стихове за Св. Софроний Врачански

От иконата ме гледаш
с мъдра строгост и любов…
Поколения, Софрони
ще изпратиш с благослов!

Нови времена и хора
ще посрещаш ден след ден
и ще се усмихва дворът
с детски песни огласен.

Твойто име е емблема,
подвигът ти е свещен,
а на моето училище
ти патрон си вдъхновен.

“Житието” ти страдално
на България е храм
и за огъня духовен
свойта обич ще ти дам.

Ти ни учиш да се борим,
да сме честни и добри,
да сме истински и горди
в несполуките дори.

Хубаво е, че те има,
някъде край мен, до мен…
Ще те нося като биле,
като слънчев лъч спасен!

Родният ти град е Котел,
там за кратко си живял,
ала колко скръб и болка
твърде рано си познал.

Клетническата неволя
те прокудила далеч,
в Цариград и Анатола,
гдето няма родна реч.

Робска мъка и покруса
чувал си от всеки кът,
но с Паисиева вяра
брод си търсел посред път.

В странствания дивни, страшни
лутал си се ти навред,
за да станеш на България
смел книжовник и поет.

Можело да те убият,
да ти отсекат глава,
да те оковат, обесят…
Но възкръсна за това

на родината да служиш
с простота и в жертвен сън…
В твоя чест е днес, епископе,
празничният школски звън!

Бил дълбок сняг, а зимата- люта…
През долове, гори и балкан
ти вървял си, преглъщайки болката,
често спиран, затварян, обран.

Черепишката свята обител
ден и нощ те дарила с подслон,
ала ти неспокоен си бързал
и замръквал под чужд небосклон.

Колко пъти, владико, си знаел,
че смъртта ще те вземе след миг,
ала с гордост и сила духовна
си възкръсвал за подвиг велик.

На рода си поробен ти стана
свят певец и епископ призван!
И на малка България служи
с чест и слава, от Бог сам избран.

В тясната и тъмна стая,
пред църковния олтар,
превъзмогнал студ и жажда,
на несретата другар,

ти осъмвал си тревожно-
непокорен, дързък, смел,
на отечеството мрачно
трудната съдба поел.

С простота и незлобливост,
с вещина и благодат,
дарът светъл на Паисий
ти прегърна с порив млад

и преписа с обич честна
гордите му редове,
за да имаме история
и велики синове.

Българин да се наричам
чест и слава е за мен…
Приеми поклон, патроне,
на рождения си ден!

Ти народен си будител,
на децата мил другар,
свят духовник и учител,
горд потомък на Икар.

Твоят разказ е естествен,
искрен, прям и с честен тон,
а с поуките си ярки
ми напомня за Атон.

Ироничен, присмехулен,
дързък, смел и вдъхновен,
ти децата стриктно учи
да се трудят всеки ден.

С мъдрата си жива мисъл-
непресторен ценен дар,
ти България прегърна
и превърна я в олтар

на свещените си песни,
на великата мечта:
българският род и слово
да признае вечността!

Неведнъж те застигал срамът
на страха и безчестното слово.
Робско време било е! И в скръб
се е люшкал народът съдбовно.

Жертвен син на бунтовна земя,
неуморен скиталец, месия,
ти не сведе покорно глава
пред насилник и сиромашия.

Окрилен, с Прометеевска жар,
сам легенда и истина стана,
а народът неук те разбра
и разтърси вериги Балкана.

Ти народната мъка избра
да ти бъде до гроб кръст и слава…
И пророчески, честно живя,
както само малцина успяват!