Сердикийския едик
Първият едикт за верска търпимост е приет в стара София преди 1 700 години
„Нашето досегашно желание е да приведем всичко в разбирателство със старите закони и с римския обществен ред, така че даже и християните… да могат публично да осъществяват своите (досега) тайни сбирки…“
С тези думи преди 1700 г., на 30 април 311 г., император Галерий (отсамдунавски) дак обявява Едикта за (религиозна) толерантност. Той е единствен по рода си документ, който формулира идеята за религиозна търпимост и прекратява антихристиянските гонения. Това се случва не в Рим, а в нашите земи – в най-древната столица на Европа по думите на историците – Сердика или днешна София и по тази причина се нарича Сердикийски (Софийски).
По това време земите ни са под управлението на Римската империя. Тя е разделена на четири области, всяка със свой наместник. Едната от тях е точно Сердика, в която начело е Галерий. Той е от наш стар род, който е живял още преди това тук – траките. Не случайно е говорил на тракийски, а не на официалния латински. Роден е тук, както и умира в Сердика.
Едиктът се оказва делото на живота му, защото отразява драмата и в обществото, и в личния му свят. Самият Галерий не е християнин (като всички управници), а съпругата и тъща му са. Според някои учени владетелят издава историческия документ под влияние на тежката си болест – умира пет дни след приемането му, така Едиктът се оказва последният опит за помирение (с християнския Бог) на Галерий, от когото той очаква опрощение/изцерение на мъките, които изтърпява през последните дни на сердикийската си агония. Така завършва животът на един своенравен и силен характер, който на мястото на Римската иска да създаде (отсамдунавска) Дакска империя и даже се захваща да опустошава италийските земи.
ТЕКСТЪТ НА ЕДИКТА*
- Между останалото, което ние постоянно правихме за ползата и благото на държавата до този момент от наша страна, ние искахме изцяло да управляваме в съответствие със законите на предците и обществените принципи, а също да се грижим за това християните, които оставиха пътя на своите прародители, да се върнат към благите мисли.
- В резултат на това християните бяха обхванати от толкова неразумно стремление, че престанаха да се подчиняват на древните обичаи, установени за тях от предците, а по собствена воля и по собствено желание си измислиха закони, които и съблюдаваха, обединявайки със своята неразумност различни народи.
- Накрая, когато последва нашето предписание за това те (християните) да се обърнат към древните постановления, много му се подчиниха от страх, (а) много бяха екзекутирани.
- И понеже твърде много (християни) упорито не оставяха своите убеждения и при това ние видяхме, че както не се отдава дължимата почит на небесата, така не се уважава и християнският бог, по съображение на нашата най-мека кротост и съгласно с постоянната любов ние сме готови да окажем снизхождение на всички хора без ни най-малко колебание, разпространявайки нашето великодушие, ние постановихме християните отново да живеят свободно и да устройват своите събирания, но по такъв начин, че никой от тях да не нарушава реда.
- С друго послание към съдиите ние възнамеряваме да укажем какво те трябва да правят. Ето защо по нашето великодушие нека те (християните) да молят своя бог за нашето спасение, за нашата държава и за себе си, за да може навред държавата да бъде невредима и хората безметежно да живеят в домовете си.
*Превод на латинския текст на Лактанций